Евростат: 22 на сто от енергията, потребена през 2021 г., е от възобновяеми източници
Делът на брутното извънредно ползване на сила от възобновяеми източници на равнище ЕС доближи 21,8 % през 2021 г. В съпоставяне с 2020 г. това е понижение с 0,3 процентни пункта (пп) и първото понижение, записано в миналото. По отношение на задачата на Европейски Съюз за 2030 г. от 32 % в Директива 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за поощряване на потреблението на сила от възобновими източници, записаният за 2021 година дял от 21,8 % към момента е много под задачата. Поради това, страните би трябвало да усилят напъните си, с цел да останат над базовите стойности, открити в Регламент 2018/1999 по отношение на ръководството на енергийния съюз и дейностите в областта на климата, и да съблюдават изискваната траектория на Европейски Съюз. Това важи в още по-голяма степен, като се има поради, че през 2021 г. Комисията разгласява своето предложение за изменение на Директивата за силата от възобновими източници, като задачата й е да се усили тази цел на 40 %, а планът REPowerEU през 2022 г. в допълнение усили тази цел до 45 %. Още по тематиката ВЕИ 19 яну 2023 ВЕИ 12 яну 2023 11 яну 2023 Швеция към момента има максимален дял на сила от възобновими източници С повече от половината от силата си от възобновими източници в брутното си извънредно ползване на сила, Швеция (62,6 %, разчитаща най-много на композиция от биомаса, водноелектрически, вятърни, термопомпи и течни биогорива) има най-голям дял измежду страните — членки на Европейски Съюз през 2021 година, изпреварвайки Финландия (43,1 %) и Латвия (42,1 %) (и двете употребяват най-вече биомаса и водноелектрически централи), Естония (37,6 %, разчитаща най-вече на биомаса и вятър), Австрия (36,4 %, най-вече хидро и биомаса) и Дания (34,7 %, най-вече биомаса и вятър). Повече от половината от страните — членки на Европейски Съюз са под междинното за Европейски Съюз
Общо 15 от 27-те страни — членки на Европейски Съюз, регистрират дялове под междинната стойност за Европейски Съюз през 2021 г. (Белгия, България, Чехия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Полша и Словакия). Най-нисък дял на възобновимите енергийни източници е регистриран в Люксембург (11,7 %), Малта (12,2 %), Нидерландия (12,3 %), Ирландия (12,5 %) и Белгия (13,0 %). В допълнение към резултата, който премахването на рестриктивните мерки по отношение на COVID-19 през 2021 година докара до увеличение на потреблението на сила, което понижи каузи на възобновимите енергийни източници (въпреки нарастването на производството на сила от възобновими източници в безусловно изражение спрямо 2020 г.), смяната в методологията на Евростат също оказва помощ да се изясни това развиване.* Прави усещане пониженият дял на ВЕИ в брутното крайното ползване на България от 23,3% (2020 г.) на 17% (2021 г.). Нещо повече, през миналите години бяхме очевидци на резистентен растеж на този знак, за пръв път през 2021 година този тренд се обръща. Над една пета от силата, употребена за отопление и изстудяване, е от възобновими източници. През 2021 година силата от възобновими източници съставлява 22,9 % от общото количество сила, употребена за отопление и изстудяване в Европейски Съюз, като този дял се е нараснал от 11,7 % през 2004 г. Принос за това има развиването на индустриалния бранш, услугите и семействата. Взема се поради силата от околната среда, уловена от термопомпи за отопление (а от 2021 година и за изстудяване от възобновими източници). Не следва обаче да се подминава и ролята на биомасата (дървен материал) при отчитането на ВЕИ в отоплението и до какъв брой това е стабилно. Сред държавите-членки на Европейски Съюз делът на силата от възобновими източници за отопление и изстудяване е повече от половината в Швеция (68,6 %), Естония (61,3 %), Латвия (57,4 %) и Финландия (52,6 %). В другата част на скалата държавите-членки на Европейски Съюз с дял на силата от възобновими източници в отоплението и охлаждането под 10 % са Ирландия (5,2 %), Нидерландия (7,7 %) и Белгия (9,2 %). Според данните на Евростат делът на ВЕИ в отоплението и охлаждането в България доста се е свил от 37,2% (2020 г.) на 25,6% (2021 г.) * Данните до 2020 г. се пресмятат въз основа на Директива 2009/28/ЕО (RED I), до момента в който данните за 2021 г. следват ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за поощряване на потреблението на сила от възобновими източници (RED II). Поради смяната на правното съображение сред 2020 г. и 2021 г. се следи спиране в редовете. Читателите се предизвикват да проучват разликите сред двете наставления (RED I и RED II), енергийния бранш и всички национални особености, преди да създадат изводи от сравнението за 2021 г. с предходни динамични редове. Наръчникът SHARES предоставя подробна информация за методиката, употребена за пресмятане на каузи на възобновимите енергийни източници.
Общо 15 от 27-те страни — членки на Европейски Съюз, регистрират дялове под междинната стойност за Европейски Съюз през 2021 г. (Белгия, България, Чехия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Полша и Словакия). Най-нисък дял на възобновимите енергийни източници е регистриран в Люксембург (11,7 %), Малта (12,2 %), Нидерландия (12,3 %), Ирландия (12,5 %) и Белгия (13,0 %). В допълнение към резултата, който премахването на рестриктивните мерки по отношение на COVID-19 през 2021 година докара до увеличение на потреблението на сила, което понижи каузи на възобновимите енергийни източници (въпреки нарастването на производството на сила от възобновими източници в безусловно изражение спрямо 2020 г.), смяната в методологията на Евростат също оказва помощ да се изясни това развиване.* Прави усещане пониженият дял на ВЕИ в брутното крайното ползване на България от 23,3% (2020 г.) на 17% (2021 г.). Нещо повече, през миналите години бяхме очевидци на резистентен растеж на този знак, за пръв път през 2021 година този тренд се обръща. Над една пета от силата, употребена за отопление и изстудяване, е от възобновими източници. През 2021 година силата от възобновими източници съставлява 22,9 % от общото количество сила, употребена за отопление и изстудяване в Европейски Съюз, като този дял се е нараснал от 11,7 % през 2004 г. Принос за това има развиването на индустриалния бранш, услугите и семействата. Взема се поради силата от околната среда, уловена от термопомпи за отопление (а от 2021 година и за изстудяване от възобновими източници). Не следва обаче да се подминава и ролята на биомасата (дървен материал) при отчитането на ВЕИ в отоплението и до какъв брой това е стабилно. Сред държавите-членки на Европейски Съюз делът на силата от възобновими източници за отопление и изстудяване е повече от половината в Швеция (68,6 %), Естония (61,3 %), Латвия (57,4 %) и Финландия (52,6 %). В другата част на скалата държавите-членки на Европейски Съюз с дял на силата от възобновими източници в отоплението и охлаждането под 10 % са Ирландия (5,2 %), Нидерландия (7,7 %) и Белгия (9,2 %). Според данните на Евростат делът на ВЕИ в отоплението и охлаждането в България доста се е свил от 37,2% (2020 г.) на 25,6% (2021 г.) * Данните до 2020 г. се пресмятат въз основа на Директива 2009/28/ЕО (RED I), до момента в който данните за 2021 г. следват ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за поощряване на потреблението на сила от възобновими източници (RED II). Поради смяната на правното съображение сред 2020 г. и 2021 г. се следи спиране в редовете. Читателите се предизвикват да проучват разликите сред двете наставления (RED I и RED II), енергийния бранш и всички национални особености, преди да създадат изводи от сравнението за 2021 г. с предходни динамични редове. Наръчникът SHARES предоставя подробна информация за методиката, употребена за пресмятане на каузи на възобновимите енергийни източници.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ